Розацея: причини, симптоми, лечение и връзка с чревното здраве
25.10.2026
Възможно ли е лечението на проблем в червата да доведе до ремисия на розацеята? Клинични изследвания показват, че при част от пациентите с розацея значително по-често се установява бактериален свръхрастеж в тънкото черво (SIBO), а след успешното му лечение понякога се наблюдава пълно изчезване на кожните прояви.
Научен интерес представлява и връзката между розацеята и инфекцията с Helicobacter pylori.
Тези открития поставят важен въпрос: възможно ли е при някои хора упоритото възпаление на кожата да е свързано със състоянието на храносмилателната система?
В тази статия ще разгледаме какво представлява розацеята, кои са основните причини и симптоми, какво показват изследванията за връзката между червата и кожата и какви са съвременните възможности за лечение.
Какво е розацея (акне розацея)?
Розацеята е хронично възпалително кожно заболяване, което най-често засяга централната част на лицето: бузите, носа, челото и брадичката.
Основните симптоми на розацея включват периодично или постоянно зачервяване, усещане за парене и затопляне, повишена чувствителност на кожата и видими разширени кръвоносни съдове.
При част от пациентите се появяват и възпалителни папули и пустули, наподобяващи пъпките при акне. Тази форма се нарича папулопустулозна розацея и често се среща под по-старото наименование акне розацея.
Въпреки външната прилика, акнето и розацеята са различни заболявания. При розацеята обикновено липсват характерните за акнето комедони, известни като черни и бели точки.
Розацея на носа и очите
При някои хора зачервяването е особено изразено по носа. В по-редки случаи с течение на времето може да настъпи удебеляване на кожата, известно като ринофима.
Розацеята може да засегне и очите. Очната розацея се проявява със сухота, парене, зачервяване, усещане за чуждо тяло и възпаление на клепачните ръбове. Понякога очните симптоми се появяват преди характерните кожни изменения.
При болка, светлобоязън или промяна в зрението е необходима своевременна консултация с офталмолог.
Розацея: причини и фактори, които провокират обостряне
Причините за розацея са комплексни и все още не са напълно изяснени.
Известно е, че в развитието на заболяването участват генетична предразположеност, повишена съдова реактивност, нарушения в регулацията на вродения имунитет и взаимодействия с кожни микроорганизми, включително Demodex.
При някои пациенти обострянията се провокират от слънчева светлина, високи температури, горещи напитки, алкохол, определени храни или неподходящи козметични продукти.
През последните години учените обръщат все повече внимание и на възможната роля на чревния микробиом.
Връзката между червата и кожата: какво представлява оста черва–кожа?
В храносмилателната ни система живеят трилиони микроорганизми, които образуват сложна екосистема, наречена чревен микробиом.
Тя включва бактерии, вируси, гъбички и други микроорганизми, които участват в множество физиологични процеси.
Чревните бактерии взаимодействат с имунната система, подпомагат поддържането на чревната бариера и произвеждат различни биологично активни вещества.
Сред тях са късоверижните мастни киселини, като бутират, ацетат и пропионат, които се образуват при разграждането на хранителните фибри.
Бутиратът например е важен енергиен източник за клетките на дебелото черво и участва в регулирането на възпалителните реакции.
Чрез имунни сигнали и бактериални метаболити процесите в червата могат да влияят върху различни органи, включително кожата.
Тази взаимовръзка е известна като ос черва–кожа (gut-skin axis).
Когато настъпят неблагоприятни промени в състава или функциите на чревния микробиом, говорим за дисбиоза.
Дисбиозата може да включва промени в микробното разнообразие, производството на метаболити и взаимодействието с имунната система.
При розацея, атопичен дерматит и псориазис са установени различия в чревните микробни общности, но все още не е напълно изяснено дали те допринасят за развитието на кожното заболяване, или са негово следствие.
Особено интересни при розацеята са изследванията върху SIBO и Helicobacter pylori, защото това са конкретни състояния, за които съществуват диагностични методи и лечение.
Розацея и SIBO: какво показват клиничните изследвания?
SIBO (Small Intestinal Bacterial Overgrowth) представлява бактериален свръхрастеж в тънкото черво.
Състоянието може да бъде съпроводено с подуване на корема, прекомерно образуване на газове, коремен дискомфорт, диария, а понякога и запек.
Едно от най-интересните изследвания за връзката между SIBO и розацеята е публикувано през 2008 г. в научното списание Clinical Gastroenterology and Hepatology.
Проучването на Parodi от 2008 г.: ремисия на розацеята след лечение на SIBO
Италиански изследователи, ръководени от Andrea Parodi, изследват 113 пациенти с розацея и 60 здрави участници.
Резултатите показват съществена разлика в честотата на бактериалния свръхрастеж.
SIBO е установен при 46% от пациентите с розацея, но само при 5% от здравите участници.
След това пациентите с положителен тест получават лечение с антибиотика рифаксимин или плацебо.
Резултатите след успешното премахване на бактериалния свръхрастеж са впечатляващи.
От 28 пациенти, при които SIBO е успешно премахнат, при 20 кожните прояви на розацеята изчезват напълно, а при още 6 се наблюдава значително подобрение.
Това означава, че 26 от 28 пациенти постигат пълно изчистване или значително подобрение на кожата след успешно лечение на SIBO.
При проследяването добрите резултати се запазват поне девет месеца.
Това е особено интересен резултат, защото показва, че при определена група пациенти лечението на установено стомашно-чревно нарушение може да бъде последвано от продължителна ремисия на кожното заболяване.
Важно е обаче да се има предвид, че проучването е сравнително малко и резултатите не могат да се отнесат към всички пациенти с розацея.
Метаанализ от 2025 г.: колко често се среща SIBO при розацея?
През 2025 г. е публикуван систематичен обзор и метаанализ, който обединява шест проучвания с общо 801 участници.
Авторите установяват, че SIBO се среща при приблизително 35,8% от пациентите с розацея в сравнение с 9,4% от контролните групи.
Изчисленият относителен риск е 3,50, което показва значително по-висока честота на SIBO при пациентите с розацея в анализираните проучвания.
Метаанализът отчита още, че след лечение с рифаксимин значително подобрение или ремисия на розацеята се наблюдава при приблизително 57,9% от пациентите, като най-добри резултати са установени при успешно премахване на SIBO.
Тези резултати подкрепят възможността при определена група пациенти чревният бактериален свръхрастеж да участва в поддържането на кожното възпаление.
Данните обаче имат ограничения, включително различия в диагностичните методи и сравнително малък брой качествени клинични проучвания.
Затова към момента SIBO не може да се разглежда като универсална причина за розацея, нито лечението му като гарантиран начин за постигане на ремисия.
Розацея и Helicobacter pylori: има ли връзка?
Helicobacter pylori е бактерия, която колонизира стомашната лигавица и може да причини хроничен гастрит, язвена болест и други усложнения.
Връзката между инфекцията с H. pylori и розацеята е обект на научни изследвания от десетилетия.
Метаанализ, публикуван през 2024 г., установява статистически значима връзка между двете състояния.
При пациентите с розацея шансовете за установяване на инфекция с Helicobacter pylori са приблизително 51% по-високи в сравнение с контролните групи.
Но означава ли това, че премахването на бактерията ще подобри кожата?
Резултатите от клиничните изследвания са противоречиви.
Някои проучвания съобщават подобрение на розацеята след успешно лечение на инфекцията, докато други не установяват убедителен ефект.
Затова към момента няма достатъчно доказателства, че ерадикацията на Helicobacter pylori сама по себе си представлява ефективно лечение на розацея.
Въпреки това инфекцията има собствено медицинско значение и трябва да бъде диагностицирана и лекувана според гастроентерологичните препоръки.
Кога има смисъл да се изследваме за SIBO или Helicobacter pylori?
При хора с упорита розацея, които едновременно страдат от продължителни стомашно-чревни оплаквания, е разумно да се обсъди консултация с гастроентеролог.
Особено внимание заслужават симптоми като често подуване, прекомерни газове, коремен дискомфорт, хронична диария или запек.
Тези оплаквания не означават непременно SIBO. Те могат да бъдат свързани и с други стомашно-чревни заболявания.
Дихателен тест за SIBO
Един от използваните диагностични методи е водородният и метановият дихателен тест с глюкоза или лактулоза.
При него се приема определено количество от съответния въглехидрат, след което през определени интервали се измерват концентрациите на водород и метан в издишания въздух.
Тези газове се образуват вследствие на микробна ферментация.
При пациенти със запек е особено важно да се измерва и метан, защото повишеното му производство може да бъде свързано с чревен свръхрастеж на метан-продуциращи микроорганизми, известен като IMO (Intestinal Methanogen Overgrowth).
IMO не е напълно идентично със SIBO и може да изисква различен терапевтичен подход.
Дихателните тестове имат ограничения и резултатите трябва да се интерпретират от специалист в контекста на симптомите.
Изследвания за Helicobacter pylori
За диагностика на активна инфекция с Helicobacter pylori могат да се използват уреен дихателен тест, изследване за антиген в изпражненията или тестове при гастроскопия, когато има показания за нея.
Не е необходимо всеки пациент с розацея да преминава през тези изследвания. Те се назначават според конкретните симптоми и медицински показания.
При потвърден SIBO лечението може да включва антибиотична терапия, често с рифаксимин, като изборът зависи от клиничния случай. При H. pylori се използват комбинирани схеми за ерадикация.
Самостоятелният прием на антибиотици с цел подобряване на розацеята не е подходящ.
Лечение на розацея: кои активни съставки имат доказано действие?
Независимо от възможната връзка с чревния микробиом, локалното лечение остава основна част от контрола на розацеята.
Изборът на терапия зависи от конкретните прояви на заболяването.
При папулопустулозна розацея, известна още като акне розацея, особено важно място заема азелаиновата киселина.
Азелаинова киселина: една от най-ефективните козметични активни съставки при розацея
Азелаиновата киселина е сред най-добре проучените активни съставки с клинично доказано действие при папулопустулозна розацея.
Тя притежава противовъзпалителни и антиоксидантни свойства, повлиява определени възпалителни механизми в кожата и спомага за намаляване на папулите и пустулите.
Ефективността ѝ е потвърдена в множество клинични изследвания.
Мрежов метаанализ, включващ 19 рандомизирани клинични проучвания с общо 8208 участници, отчита особено добри резултати за 20% азелаинова киселина при папулопустулозна розацея.
Тези данни я нареждат сред водещите локални активни съставки при възпалителните прояви на заболяването.
При розацея обаче кожата често е силно чувствителна и с нарушена бариерна функция. Затова освен концентрацията на азелаиновата киселина, значение има и цялостната формула на продукта.
Интензивният крем с 20% азелаинова киселина на Gpharm Cosmetics е разработен с цел подобряване на поносимостта при чувствителна кожа.
Формулата включва пантенол, който подпомага успокояването и кожната бариера, пробиотична фракция Lactobacillus Ferment за подкрепа на кожния микробиом, както и естествени хидратиращи фактори (NMF), които спомагат за задържането на влагата в кожата по време на приложението на активната съставка.
Лекарствени средства за лечение на розацея
При по-изразени възпалителни прояви дерматологът може да назначи медикаментозна терапия.
Сред утвърдените локални лекарствени средства са ивермектин 1% и метронидазол 0,75–1%.
Ивермектинът има противовъзпалително действие и повлиява кожния акар Demodex, който участва във възпалителните механизми при част от пациентите.
Метронидазолът също се използва за намаляване на възпалителните папули и пустули.
Тези лекарствени терапии се прилагат по лекарско предписание, като изборът зависи от тежестта и конкретните прояви на розацеята.
Ежедневна грижа за кожата с розацея: нежно почистване, хидратация и възстановяване на кожната бариера
Лечението на розацея може да включва лекарствени продукти, като локални препарати с метронидазол или ивермектин, които се назначават от дерматолог. Наред с медикаментозната терапия изключително важно значение има и подходящата ежедневна козметична грижа.
При розацея кожата често е с нарушена бариерна функция и повишена чувствителност. Това може да се прояви със сухота, парене, щипане и зачервяване дори при контакт с обичайни козметични продукти.
Правилно подбраната козметична рутина подпомага поддържането на кожната бариера, намалява дискомфорта и може да подобри поносимостта към назначеното лечение. Особено важно е почистването да бъде нежно, без прекомерно обезмасляване и изсушаване, а хидратиращите продукти да осигуряват необходимата грижа за чувствителната кожа.
Двойното почистване с почистващо масло и нежна пяна позволява ефективно отстраняване на грим, слънцезащитни продукти, себум и замърсявания, без необходимост от агресивно търкане. Подходящите измивни формули помагат да се избегнат допълнителното изсушаване и раздразнение, които могат да обострят симптомите на розацея.
Комплект Gpharm Cosmetics за грижа за проблемна кожа, зачервяване и пигментации
Комплектът Gpharm Cosmetics съчетава четири продукта, предназначени за нежно почистване, грижа за несъвършенствата, хидратация и подкрепа на кожната бариера.
Почистващото масло за лице Gpharm е първата стъпка в двойното почистване. То разтваря грима, слънцезащитните продукти и себума, като позволява почистване без агресивно търкане и прекомерно обезмасляване.
Нежната почистваща пяна с лавандулова вода и хиалуронова киселина е втората стъпка. Тя отстранява остатъчните замърсявания, като е формулирана да почиства без неприятно усещане за сухота и опъване.
Интензивният крем с 20% азелаинова киселина допълва грижата с една от най-добре проучените активни съставки при папулопустулозна розацея. Формулата съдържа и хидратиращи и успокояващи компоненти, насочени към подобряване на поносимостта при чувствителна кожа.
Dermobiotic овлажнител и нощна маска 2 в 1 лек е пробиотичен хидратиращ крем, който съдържа пантенол, Centella asiatica, ниацинамид и пробиотични фракции Lactobacillus.
Пантенолът и ниацинамидът подпомагат бариерната функция и хидратацията на кожата. Centella asiatica е известна със своите успокояващи свойства, а пробиотичните фракции са включени за подкрепа на кожния микробиом.
Комбинацията от тези съставки е насочена към поддържане на добра хидратация, подобряване на кожната бариера и намаляване на усещането за дискомфорт. Това може допълнително да помогне за ограничаване на реактивността и зачервяването, свързани с раздразнението на кожата.
При силно реактивна кожа продуктите трябва да се въвеждат постепенно, за да се оцени индивидуалната поносимост.
Разгледайте комплекта Gpharm Cosmetics за проблемна кожа, зачервяване и пигментации
Може ли лечението на чревен проблем да доведе до ремисия на розацеята?
Розацеята е многофакторно заболяване и при различните пациенти механизмите, които поддържат възпалението, могат да се различават.
Клиничните изследвания за SIBO показват, че при определена група пациенти успешното лечение на бактериалния свръхрастеж може да бъде последвано от значително подобрение и дори пълна ремисия на кожните прояви.
Това не означава, че всеки човек с розацея има чревна дисбиоза или че лечението на стомашно-чревно нарушение гарантира подобрение на кожата.
Но при хора с упорита розацея и съпътстващи храносмилателни проблеми тази възможност заслужава внимание.
Понякога допълнителната диагностика на стомашно-чревната система може да открие лечимо състояние, чието овладяване да има положителен ефект и върху кожата.
Често задавани въпроси за розацея
От какво се получава розацея?
Розацеята е хронично възпалително заболяване, при което участват генетични, имунни, съдови и микробни механизми. При част от пациентите може да има връзка и със съпътстващи стомашно-чревни нарушения.
Може ли SIBO да причинява розацея?
Установена е статистическа връзка между SIBO и розацеята, както и подобрение на кожните прояви след успешно лечение на бактериалния свръхрастеж при част от пациентите. Все още обаче не е доказано, че SIBO е пряка причина за всички случаи на розацея.
Може ли Helicobacter pylori да влошава розацеята?
Някои изследвания установяват по-висока честота на инфекцията при пациенти с розацея. Данните дали лечението на Helicobacter pylori подобрява кожните прояви остават противоречиви.
Кой крем е подходящ при розацея?
При папулопустулозна розацея азелаиновата киселина е една от най-добре проучените активни съставки. При избора на крем е важно да се съобразят концентрацията, цялостната формула и индивидуалната поносимост на кожата.
Възможно ли е успешно лечение на розацея?
Да. С подходяща терапия и ежедневна грижа могат да се постигнат продължителни периоди на ремисия. При част от пациентите с установен SIBO успешното лечение на бактериалния свръхрастеж също е било последвано от значително подобрение на кожните прояви.
Научни източници
- Parodi A. et al. Small intestinal bacterial overgrowth in rosacea: clinical effectiveness of its eradication. Clinical Gastroenterology and Hepatology, 2008. Научна публикация.
- Prevalence and risk of small intestinal bacterial overgrowth in patients with rosacea: A systematic review and meta-analysis. 2025. Научна публикация.
- Метаанализ за връзката между Helicobacter pylori и розацея. 2024. Научна публикация.
- Систематичен обзор и мрежов метаанализ за азелаинова киселина и други локални терапии при папулопустулозна розацея. 2025. Научна публикация.
- British Association of Dermatologists guidelines for the management of people with rosacea. British Journal of Dermatology, 2021. Клинични препоръки.
- Pimentel M. et al. ACG Clinical Guideline: Small Intestinal Bacterial Overgrowth. American Journal of Gastroenterology, 2020.
Материалът има информационен характер и не замества индивидуална медицинска консултация, диагностика или лечение.
